Туристически преход и екскурзия

​​

Задължително е предварително записване

Списък на участниците по автобуси

Маршрут и график – гр. София – Етъра – местността Узана (нощувка) – преход от Узана до Шипченски проход и вр. Шипка–Шипченски манастир – гр. София.
Следете за следващите обяви с допълнителна информация, както и за номера на автобуса за всеки участник.
 
Събота – 11юли: 07:45 ч. – настаняване в автобусите зад ІІ блок на ТУ, тръгване в 08:00!. Пристигане в Етъра – около 11:30 ч. Разглеждане и обяд на Етъра. Тръгване в 13:30 ч. с автобусите към местността „Узана“ на билото на Стара планина. Настаняване в хижата и хотела. В 15:30 ч. тръгване на екскурзия до вр. Исполин – около 2 часа отиване и връщане. Вечерта – край лагерния огън.
Неделя – 12 юли: 08:15 ч. - тръгване към Шипченския проход по билото на Стара планина. Преходът е около 3 часа. След леко изкачване има спускане – общо около 1 час. След това има изкачване, отначало по-стръмно – около 1 час. Достига се до вр. Малуша. Следва леко спускане до прохода. Там може да се обядва и да се разгледа околността, вкл. и паметника на вр. Шипка. Тръгване от прохода с автобусите в 15 ч. Спиране при Шипченския манастир за 30 минути. Прибиране в гр. София – около 19 ч.
 
Маршрутът и темпото са със средна трудност за практикуващи туристи и няма да са подходящ за деца под 5 години. В групата няма лекар, планински водач и спасители – всеки се движи на собствена отговорност. Избързващите, отклоняващите се и бавещите при загубване могат да получат помощ само от планинска спасителна служба срещу заплащане(ако нямат застраховка), но не и от групата! Поради това – движение с групите!
 
Екипировка: Да се носи храна, вода, дъждобрани, якета и зареден мобилен телефон! Значителна част от маршрута на прехода е с остри камъчета и трябват непременно обувки с дебели подметки! Срещу слънце и комари: кремове, шапки с голяма периферия, ризи с яки и дълги ръкави, дълъг панталон и защитни очила. Не забравяйте и фотоапарат, нож, резервни чорапи. Поне по едно фенерче (челник) за всяка група приятели. Лекарства – поне анкерпласт, аспирин, валидол и крем за рани. Не е нужно да се носят големи и тежки раници – багажът може да остане в автобусите.
При лошо време – желаещите могат да се придвижат до Шипченския проход с автобусите.
 
Направете си планинска застраховка.   Домашни любимци в автобусите не се допускат!
 
За нощуване има неограничен брой места на хижата и хотела до нея – на тези две места условията са туристически –общи санитарни възли на етажа и стаи с 4-10 легла. Цената е 10 лв. на легло. Леглата са нови с добри матраци.
За желаещите по-добри условия е осигурен хотел „Импулс“ в стаи с телевизор с по 2, 3 и 4легла с цена 20 лв. на легло с включена закуска. Има безплатни фитнес зала, Wi-Fi, детски къти платена сауна. Броят на местата не е ограничен. Ограничен е само срокът за резервация - местата в хижата и хотела се предплащат до 18 юни и парите веднага се изпращат. Без предплащане не приемат резервация, защото през сезона местата за нощувка в събота вечер обикновено не достигат.
Мястото е удобно и за нощуване на палатки(които няма нужда да носите на гръб) – надморска височина е малка, а мястото е голяма поляна с трева.
В хижата и хотела се предлага закуска и вечеря с отделно заплащане, по възможност при записването.
 
Записване: от 2 юни (вторник) т.г.в стая 1151-3, тел. 20-20 – Социален отдел, със заплащане. Краен срок на записването за нощувките  – 18 юни (четвъртък) т.г. 12:00 ч. Заплащат се нощувка и храна(по желание), както и част от транспортните разходи и сувенирите в размер на 10 лева – останалата част се поема от ТУ. При отказване след 18 юни 12:00 ч. внесените суми за нощувка не могат да се връщат, защото са изпратени, а в хижата и хотела ще се отказват настанявания на други туристи. След 18 юни до 26 юни записването продължава без нощувките – участниците ще трябва сами да си направят резервации ако има места в хижата и хотела.  
 
За повече информация виж по-долу и:  доц. Алтимирски, каб. 3313 и тел. 2230 по обяд или 0887-22-69-65.

 

Допълнителна информация

Рискове и опасности:

Отклоняване от маршрута
При екскурзията до връх Исполин на връщане има опасност от отклоняване при беседката. Там пътеката не е добре очертана и няма маркировка. Трябва да се мине на няколко метра от беседката надолу по посока на гората. Ако сбъркате пътя и тръгнете преди беседката в дясно (както се случва с много туристи), също ще излезете долу на поляната, но много в дясно и ще си удължите значително пътя.
По пътя от Узана към Шипченски проход – в началото и в края се върви предимно по планински път с разклонения. Маркировката не е е правена от професионалисти и на места е объркваща. Ще поставим маркировъчни ленти. Внимавайте за табелите. Те не винаги се виждат добре. Най-голяма опасност от тръгване в грешна посока има в най-ниската част от маршрута – след около 1 час ходене – в долния край на сечището трябва да се тръгне по табелата в ляво и след това при излизане на пътя долу да се пресече пътя и да се тръгне по пътеката след него в дясно! Движете се с групата.
Опасни пътеки – Пътеките са широки и безопасни.
Болести – Водата за пиене е студена. Внимавайте ако сте предразположен към ангина. При дъжд веднага слагайте дъждобрана, а не след като се намокрите. Има случаи, когато само за няколко секунди започва да се излива с максимална сила. Дъждобранът трябва да ви е под ръка. Слънчеви очила, дебела дреха и шапка сигурно ще ви потрябват. Не е изключено през нощта да стане студено в спалните и палатките. Без дебели подметки ще ви болат стъпалата от острите камъни.
При инцидент и загубване –Планинска спасителна служба - тел.112 или 088-14-70 за абонати на МТел.
Да изпуснете автобуса
При тръгването от София – елате на време!
При тръгването от Етъра – с такси до Узана или с обществения транспорт до София.
При тръгване от Узана – пеш или с такси до Шипченски проход или с такси  и после с обществения транспорт до София.
От Шипченския проход – с обществения транспорт до София.
 
Декларация за съгласие с условията на екскурзията може да изтеглите от тук.

От интернет:

Архитектурно-етнографскияткомплекс „Етър”

Архитектурно-етнографският комплекс „Етър” се намира в покрайнините на град Габрово. Представлява музей на открито, чиято цел е да покаже какви са били архитектурата и битът на Габрово и района през втората половина на ХVІІІ в. и началото на ХІХ в.

Архитектурно-етнографският комплекс „Етър” е създаден през 1964 г., а е обявен за архитектурно-етнографски паметник на културата с национално значение с брой 101 на Държавен вестник от 1971 г.

Комплексът се намира на 9 км от Габрово, за улеснение на посетителите има редовни автобусни линии от града.

В музея има общо 50 обекта - къщи със занаятчийски работилници, водни съоръжения и други сгради. Тук се намира и единствената в България колекция от технически съоръжения, задвижвани от вода - валявици, воденици, тепавица, точило и др.

На занаятчийската чаршия (централната търговска улица) в Етър могат да се видят 16 къщи, точни копия на сгради, съществували в миналото в Габрово и региона. На занаятчийската улица посетителите могат да наблюдават в реално време работата на майсторите. Представени са множество занаяти – хлопкарство (изработка на ковани хлопки – звънци за животни), грънчарство, шекерджийство (изработка на захарни изделия), кожухарство, бакърджийство (изработка на медни съдове) и др. Освен че наблюдават автентичната технология, по която работят майсторите, посетителите могат да си закупят изделията, сътворени пред очите им. При предварително запитване от комплекса организират и курсове за обучение в традиционни занаяти.

---

Хижа УЗАНА

 Хижа УЗАНА (1240 метра) е разположена в местността Узана, която се намира в подножието на връх Исполин (1524 м), в сърцето на Централен Балкан. Тя е най-широката билна поляна и е обградена отвсякъде с гора. Надморската й височина варира от 1220 до 1350 метра, като най-високата точка е връх Марков стол (1352 м). Най-близкият изходен пункт е град Габрово, който се намира на 22 километра по много добър асфалтов път.Там се намира географският център на България.
Хижата представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 12 стаи с  92 места с вътрешни умивални, бани и тоалетни в приземния етаж и на първия спален етаж, като има винаги топла вода. Сградата е водоснабдена, електрифицирана, отоплението е с електическипечки и печки на твърдо гориво. Разполага със столова и лавка .Хижата разполага с два броя столова - с умивалня, панорамна тераса с барбекю, кухня снабдена с фризер, хладилник, електрическа скара, фурни, газови котлони, които могат да се използват от туристите.
Екопътека Узана е една от новопостроените екопътеки и се намира на голямата билна поляна на 1300 м.н.в. в курортна зона Узана. Пътеката започва между хотел Импулс и ресторант Трите мечки. Маршрутът е около 1 час, като по самата пътека са построени много кътове за отдих, "класна стая", "индиански кът", множество стълби по скалите, тераси с хубави гледки, минава се и покрай входът на пещерата Леднишката. Пътеката предлага красиви гледки към върховете Шипка, Бузлуджа, Исполин (най-високият връх в Шипченския дял на Стара Планина), Триглав и Ботев (планинският първенец на Стара Планина).

---

Хотел Импулс

---

Надморска височина: 1523м
На Шипка по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) се разиграва една от най-решителните битки, предопределили победния изход на войната, донесла българската свобода след петвековно османско иго. При успех на атакуващите турци заедно с големите им гарнизони в Плевен, Видин и Силистра те са можели да предизвикат сериозен обрат във войната! В сраженията са взели участие около 6000 българи. На самия връх се издига Паметникът на свободата. Той е построен с волните пожертвования на българския народ. Открит е тържествено през 1934 г. Паметникът е висок 31,5 метра, до него водят 894 стъпала. Над централния вход гордо стои бронзов лъв. На останалите 3 страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета. В приземния етаж на паметника, под мраморен саркофаг се съхраняват костите на загиналите в битката герои. В останалите 4 етажа е изложена експозиция, която разказва за героизма на руските войни и българските опълченци по време на петмесечната отбрана на Шипка. Тя включва богата колекция от ордени и медали, снимков и документален материал, оръжие. Там се намира копие на Самарското знаме. От последната площадка се открива панорамен изглед.
Първата битка при Шипка е на 17–19 юли 1877, в началото на Руско-турската война (1877–1878), при която руските войски установяват контрол над Шипченския проход, важен за връзките между Северна и Южна България.
След пресичането на Дунав в края на юни руското командване изпраща към вътрешността на страната един преден отряд, под командването на генерал Йосиф Гурко, който трябва да установи контрол над проходите в Стара планина. След като овладява Хаинбоаз и няколко съседни прохода, той се отправя към Шипченския проход, където има по-сериозно концентриране на османски войски - около 5 000 души под командването на Сюлейман паша.
На 17 юли Гурко атакува от север с четири дивизии. Двете флангови дивизии успяват да превземат предвидените позиции, но двете в центъра са отблъснати. На 18 юли той напада от южната страна, но основната атака към прохода отново е отблъсната, макар че руснаците превземат някои окопи. За 19 юли Гурко планира едновременна атака от север и юг, но в този ден османците сами се изтеглят от прохода и руските сили установяват контрол над него.
Въпреки че Гурко успява да овладее пътищата през Стара планина, основните руски сили са блокирани в продължителната обсада на Плевен. Османците правят няколко опита да си върнат Шипченския проход, за да изпратят подкрепления към Плевен, но без успех. В началото на 1878 те са окончателно отблъснати от прохода в битката при Шейново.
Втората битка при Шипка е на 21–26 август 1877, която се оказва една от най-важните в хода на Руско-турската война (1877–1878). При нея руските войски, включващи и голям брой български опълченци, удържат Шипченския проход срещу неколкократно превъзхождаща ги османска армия, опитваща се да открие пътя към обсадения Плевен.През август 1877 Сюлейман паша, отстъпил в Тракия след Първата битка при Шипка, получава значителни подкрепления, прехвърлени от Албания. Той успява да превземе Стара Загораи след като я опожарява, настъпва с около 30 000 души и 48 оръдия към Шипченския проход, решен да го превземе, вместо да го заобиколи по някой по-слабо охраняван път. Идеята на Сюлейман паша била да се нанесе главен удар от изток, да се разсече отбраната и да се унищожат по части отбраняващите се войски.След превземането на прохода през юли 1877 руските войски изграждат там защитни позиции. Генерал Дарожински разполага с около 5 000 души, разположени на три позиции - връх Свети Никола, Централния хълм и резерви между тези две точки.На 21 август (9 август стар стил) османците подлагат на обстрел руските позиции и атакуват връх Свети Никола. Срещу предната позиция от изток действал Реджеб паша, а от юг - Шакир паша. Нападението е отблъснато и те се окопават на около 100 m разстояние. През деня на бойното поле пристигнал от Габрово Брянския полк.На 22 август (10 август стар стил) османците придвижват артилерията си на по-висока точка и обстрелват прохода, докато пехотата обхожда рускияфланг.На 23 август (11 август стар стил) османците нападат всички руски позиции, като основният удар отново е насочен към Свети Никола. Една руска част на Централния хълм започва да отстъпва, но са прехвърлени подкрепления и атаката е отблъсната.На 24 август (12 август стар стил) от север идват на помощ 53-ти Волински пехотен полк, 55-ти Подолски пехотен полк и 56-ти Житомирски пехотен полк.На 26 август (14 август стар стил) османската атака към Свети Никола успява да достигне руските окопи, но отново е отблъсната. В този ден пристигат още руски подкрепления и е направен опит за контраатака срещу османските позиции, но без успех. С това битката завършва, като двете страни остават на позициите си. Няколко седмици по-късно Сюлейман паша прави още един безуспешен опит да превземе прохода.
Третата битка при Шипка е на 13–17 септември 1877, при която Сюлейман паша прави последен неуспешен опит да превземе Шипченския проход и да открие пътя към обсадения Плевен.След боевете през август руснаците непрекъснато укрепват позициите си, но получават ограничени подкрепления, заради продължаващата обсада на Плевен. На 13 септември Сюлейман паша започва артилерийския обстрел на руските позиции. Той продължава до 17 септември, когато той предприема фронтална атака срещу връх Свети Никола.Османците превземат пърия ред окопи и се придвижват към върха. Генерал Фьодор Радецки, командващ отбраната, прехвърля подкрепления към Свети Никола и руската контраатака отблъсква османците от всички превзети позиции. Последвалите османски нападения също са отблъснати.

 

При записването да се вземат номерата на GSM на участниците.