Мястото на България в полупроводниковата индустрия беше дискутирано от политици, представители на бизнеса и академичната общност на проведения на 2 ноември 2023 г. трети форум "Микроелектроника и мехатроника" в зала The Venue на София Тех Парк.. В България има потенциал разширяване на съществуващите дейности във веригата на доставки в полупроводниковата индустрия в посока проектиране на интегрални схеми, асемблиране и тестване на чипове, разработване на технологични процеси и елементи на производство. Третото издание на Международния Форум "Микроелектроника и Мехатроника" постави редица теми за включването и активното участие на България в Европейския закон за чиповете (EU Chips Act). За реализация на мерките предвидени в Chips Act-a ще се мобилизират над 43 млрд. евро в няколко направления, сред които дизайн платформа за чипове (проектиране на интегрални схеми), пилотни линии (разработване на технологични процеси и технологии), производствени мощности („чисти стаи“ за производство на чипове). Включени са и мерки за подготовка, предвиждане и реагиране при евентуални бъдещи прекъсвания във веригата на доставки в полупроводниковата индустрия. Цифровата трансформация е свързана с поява на нови пазари, които се основават на полупроводниковите интегралните схеми (чиповете), в т.ч. изкуствен интелект (AI), интелигенти и автономни автомобили, облачни технологии, интернет на нещата, гигабитова свързаност, космос, отбрана, високопроизводителни компютри (суперкомпютри). Събитието започна с изказвания на Милена Стойчева – министър на иновациите и растежа, проф. д-р Галин Борисов Цоков – министър на образованието и науката, Богдан Богданов – министър на икономиката и индустрията, както и Ева Майдел – член на европейския парламент, проф. дн инж. Иван Кралов – ректор на Технически университет – София и Иван Михайлов – СЕО на Американската търговска камара в България (AmCham).
Ректорът на Техническия университет – София проф. дн инж. Иван Кралов подчерта, че университетът участва и изгради във финален етап три центъра за върхови постижения и два центъра за компетентност. В тях работят над 160 млади изследователи. „За нас е чест и гордост, че там са първенците на нашите випуски и седем от тях останаха да творят и работят при нас. Това е категорично доказателство за устойчивост, че това, което сме планирали преди повече от десет години продължаваме да изпълняваме и трудът вече дава своите резултати. И тук съвсем отговорно твърдя, че имаме техника в областта на проектирането, на изследването и на монтирането на микроелектроника. Компоненти, които са на световно ниво, а вече имаме и подготвени специалисти, екипи, които да работят с тях. Ето защо, обобщавайки твърдя, че имаме вече дела, работим усилено и успехите са налице. Оборудването, което имаме и младите специалисти са достатъчно основа, за да можем ние да подкрепим бизнеса, а той е също да бъде много активен при нас, така че да постигнем целите, които сме си поставили“.
В първия панел се включи проф. д-р инж. Георги Ангелов. – зам.-министър на иновациите и растежа, Милена Дамянова – директор на дирекция „Наука“ в Министерство на образованието и науката и Лора Йосифова – ръководител на Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ) в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерство на иновациите и растежа.
„В България има зряла екосистема в областта на високите технологии и конкретно в информационните технологии и полупроводниковата електроника (микроелектрониката). Развитите икономики в света разпознаха критичната важност на микроелектронната индустрия. Трендът показва ръст в търсенето на чипове, който ще продължи устойчиво в следващите десетилетия, като пазарът на производството на чипове ще се удвои към 2030 г. – а именно ще достигне $1 трилион при около $550 млрд. към момента. В Европа се прие EU Chips Act-a, който се фокусира върху разширяване на съществуващата производствена инфраструктура, както и създаване нова. В България микроелектронната екосистема може да разшири обхвата си от дейности по веригата за добавена стойност, а именно дизайн на интегрални схеми, разработване и тестване на технологични процеси, тестване и асемблиране на чипове, обучение и квалификация на специалисти, вкл. преквалификация. Възможно е и изграждане на производствени мощности за чипове. Първа стъпка в този процес е изграждане на Център за компетентност по микроелектроника на база на изградените Център за върхови постижения по Мехатроника и чисти технологии и лабораторния комплекс в София Тех Парк с участието на академични институции и компании от България и Европа. Центърът за компетентност ще обхване нишови дейности, като създаде екипи от професионалисти (вкл. чуждестранни) и осигури финансова устойчивост в съответствие с регулациите за държавни помощи и партньорство с индустрията и академията.“ – проф. д-р Георги Ангелов
“Развитието на полупроводниковата индустрия в Европа и в частност на България, е от стратегическо, икономическо и геополитическо значение! В момента през възможностите на EU Chips Act, имаме реален шанс да създадем Център за Компетентност, специализиран в областта на микроелектрониката, който да обединява наличната вече научно-изследователска инфраструктура в областта” – сподели главният организатор и председател на Клъстер "Микроелектроника и индустриални електронни системи" (CMIES) – доц. д-р Димитър Николов.
Сред основните теми на дискусиите по време на форума бяха възможностите за България да се превърне в научноизследователски и развоен технологичен център в микроелектронната индустрия, мехатрониката и техните приложения като Изкуствен интелект (AI), космос, отбрана. Тези теми бяха разисквани от участниците и гостите на събитието, сред които Павел Лисев (член на УС на Фонда на фондовете), Любомир Станиславов (СЕО на Аутомотив Клъстер), проф. дн инж. Георги Тодоров (ръководител на Центъра за върхови постижение по Мехатроника и чисти технологии към ТУ-София), Даниела Чонкова (СЕО на Клъстер „Мехатроника и Автоматизация“), Кристина Ескенази (AI Cluster Bulgaria), представители на Софийския университет „Св, Климент Охридски“, ТУ-Варна, ТУ-Габрово, Русенски uниверситет “Ангел Кънчев”, MINOLab, GlobalFoundries Bulgaria, Melexis Bulgaria, Infineon Technologies, LEM, Renesas Design Bulgaria, ФАЦИТ, IMEC (Белгия) и още много чуждестранни партньори.
Форумът бе организиран от Клъстер по Микроелектроника и индустриални електронни системи (CMIES) с подкрепата на София Тех Парк, Технически университет-София, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Технически университет-Варна, Технически университет-Габрово, Русенски университет „Ангел Кънчев“, MINOLab, GlobalFoundries, Melexis Bulgaria, LEM, Renesas Design Bulgaria, FACET, AI Cluster Bulgaria, Биотехнологичен и здравен Клъстер.
