Студентският хакатон на атомна тема се проведе със съдействието на компанията „Росатом“ в сътрудничество между три български университета - Технически университет - София, СУ „Климент Охридски“ и УНСС, както и Националния изследователски ядрен университет МИФИ и Обнинския Институт по ядрени технологии в Русия. Инициативата бе вдъхновена от развитието на иновациите в сфери като екологията и енергетиката и от факта, че в областта на атомните технологии те придобиват огромно значение за по-високата сигурност и безопасност. Студентският атомен хакатон под името „ХАКАТОМ” потърси и показа взаимодействието между атомната енергетика и новите технологии.
Двата отбора от Техническия университет - София бяха с общо 9 участника от бакалавърската специалност „Топлоенергетика и ядрена енергетика“ и магистърската специалност „Ядрена енергетика“ и се класираха на второ и трето място, а първо място зае съвместният отбор на СУ „Климент Охридски“ и частното училище „УВЕКИНД”.
В рамките на едно денонощие отборите трябваше да анализират данните от ултразвуково тестване на заваръчни шевове на оборудването в една атомна електроцентрала, както и да съставят алгоритъм за предсказване на необходимата енергия за собствени нужди при зададени от журито параметри. Специфичните задачи бяха изготвени от преподаватели от Обнинския институт по ядрена енергетика, за които участието в студентския „ХАКАТОМ” също бе предизвикателство: „Обикновено хакатоните са предназначени за ИТ специалисти, а ние трябваше да съставим задача, която да обединява ИТ умения със знания в областта на ядрените технологии”, сподели Александър Нахабов, който заедно с ръководителя на факултета по „Ядрена физика и енергетика” Дмитрий Самохин водеха журирането в състезанието. Наградите за победителите и всички, взели участие в предизвикателството, бяха осигурени от руската атомна корпорация „Росатом”.
Участниците в студентския „ХАКАТОМ” имаха шанса да се срещнат онлайн с легендата на ядрена енергетика – 92-годишният руски професор Георги Тошински, доайен в областта на модулните реактори, един от създателите на оловно-бисмутния реактор, под чието научно ръководство е било осъществено и разработването на модулния реактор на бързи неутрони с мощност 100 MW. „Аз съм много, много стар”, така професор Тошински започна лекцията си и на практика разказа за историята на създаването на руските малки реактори. „Най-добрата – младежката част от живота ми бе посветена на внедряването и развитието на ядреното оборудване на подводници”, сподели той, след което представи концепцията и специфичните характеристики на модулния оловно-бисмутен реактор СВБР-100. В заключение професор Тошински подчерта, че според него е нужно да се работи за още по-широко обществено приемане на атомните технологии. Повишените изискванията за безопасност при серийно производство на реактора ВВЕР-1200 бяха представени подробно от професор Виктор Слободчук.
Запис от първия ден, в който бяха представени темите от руските специалисти, може да се види тук https://youtu.be/6fSbQVHsf9Y
