Денислав Трифонов
студент 1 курс, ОКС „Магистър“
Специалност: „Електроника“
Факултет по електронна техника и технологии
1. Какво представлява състезанието и как протече? Какво Ви мотивира да участвате в него? Кои бяха най-силните Ви конкуренти?
Състезанието включва 18 различни дисциплини. В него участваха над 700 души от 44 държави, като има възрастово ограничение до 24 години. Българският отбор се състоеше от двама ученици и двама студенти, които се състезаваха в дисциплините „Фризьорство“, „Козметика“, „Логистика“ и „Електроника“. Аз участвах в дисциплината „Електроника“, където бяха 18 състезатели. Класирах се на 10-то място с 677 точки, а четвъртият имаше 679 точки, т.е. разликата беше наистина много малка. Състезанието се проведе от 25-ти до 31-ви май т.г. в Китай в град Чунцин и се организира от Ministry of Human Resources and Social Security, National Development and Reform Commission, National Development Cooperation Agency и Chongqing Municipal People's Government. То е част от инициативата „Един път, един пояс“ на Президента на Китайската Народна Република Си Дзинпин. Състезанието в моята дисциплина беше разделено на три части. Първата част беше свързана с проектиране на електронни схеми, във втората част задачата беше да се проектира печатна платка за дадена електрическа схема, а в третата част трябваше да програмираме микропроцесорна система. Мотивацията за участието ми беше да проверя на първо място своите знания и да ги сравня с тези на мои колеги от други държави. Всички участници бяха на едно доста сериозно ниво. На първите три места се класираха представителите на Южна Корея, Русия и Китай.
2. Как виждате бъдещото си професионално развитие?
Бих искал да продължа да се развивам в инженерните науки, в областта на електрониката и то в България. Бих искал да успея да съчетая науката и индустрията, защото теорията и практиката вървят ръка за ръка.
3. Какъв е Вашият съвет към младите хора - каква професия да изберат? Защо да дойдат да учат в ТУ – София?
Съветвам младите хора да изберат инженерна специалност, защото това е една професия, която винаги е била търсена и има много перспективи пред нас като специалисти. Аз лично се убедих в разговор с колеги от други страни, че наистина подготовката, която се дава тук в ТУ – София е на високо ниво. Така, че мога да кажа на кандидат-студентите, че тук ще получат разнообразни знания, които ще им бъдат полезни в доста сфери.
гл. ас. д-р Димитър Николов,
главен асистент в катедра „Електронна техника“
Факултет по електронна техника и технологии
1. Каква беше Вашата роля в състезанието?
Министерството на образованието и науката ми възложи да бъда ръководител на българската делегацията. По отношение на подготовката на Денислав, аз му помагах със съвети, но той се готви основно самостоятелно. За съжаление не познавахме точния формат на състезанието и въпреки това той се справи отлично, защото по мое мнение неговите знания бяха по-добри, отколкото на много от неговите конкуренти.
2. Как могат да бъдат привлечени млади университетски преподаватели?
Според мен те трябва да дойдат основно от средите на студентите. Затова си мисля, че един от най-добрите подходи е да се увеличи работата със студентите и те да увеличат участието си в научно-изследователски проекти, за да разберат какво представлява академичната дейност, а именно съчетание от научно-изследователска и преподавателска работа. Тя носи друг тип удовлетворение. Разбира се трябва да се помисли и за тяхното финансово стимулиране, защото е известно, че един току-що завършил инженер получава доста по-високо заплащане в индустрията.
3. Какъв е Вашият съвет към младите хора - каква професия да изберат? Защо да дойдат да учат в ТУ – София?
Моят съвет е да изберат инженерна специалност, защото във всички области и навсякъде по света има огромно търсене на инженери. А защо да дойдат да учат в ТУ – София? Защото той е най-доброто висше техническо училище в България. Ето например Лена Тодорова – другата студентка, участничка в състезанието в дисциплината „Логистика“, бакалавър от Стопанската академия в Свищов, обмисля да продължи образованието си в нашия университет в областта на транспорта.
Стивън Качулков от Техническия университет - София спечели конкурса „Стани стипендиант на ЧЕЗ“ за студенти, издание 2018-2019 г. Сертификата му бе връчен в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост от регионалния мениджър на ЧЕЗ за България Карел Крал.
Стивън Качулков
абсолвент в ОКС „Магистър“ във Факултет за английско инженерно обучение
специалност „Индустриално инженерство“ на английски език“
ОКС „Бакалавър“ във Факултет по транспорта, специалност „Авиационна техника и технологии“
Стипендиант на ЧЕЗ за 2018/2019 година
1. Здравейте Стивън! Какво Ви мотивира да кандидатствате за тази стипендия?
Хареса ми това, че ЧЕЗ искат да помогнат на млади хора, които искат да инвестират в образованието си. Човек никога не бива да спира да учи, да се усъвършенства и да повишава своята компетентност. Липсата на образование и компетентност е пагубно за човек, който иска да сложи пред името си титлата инженер. В изискванията за тази стипендия на ЧЕЗ видях себе си, затова реших да кандидатствам и я спечелих.
Стипендията ще вложа в обучение и усъвършенстване на своите знания. Имам желание да науча руски език.
2. Каква е връзката между авиационната техника, индустриалното инженерство, енергетиката, електро-разпределението?
Записах магистратура в „Индустриално инженерство“ след бакалавър „Авиационна техника и технологии“ защото исках да се доразвия като индустриален инженер. Там е застъпено всичко, което е необходимо като базови знания за един индустриален инженер. Обучението е на английски език, което помага да се надграждат и езика и инженерните науки. Така с всички придобити знания и умения ние да помагаме на българската индустрия да се развива и да не разчитаме само на търговия и аутсорсинг от чужбина. Инженерът трябва да провокира и инициира развитието на българската индустрия. Добри инженери се търсят навсякъде.
3. Как виждате своето бъдеще?
Първо, като завършил магистър в специалност „Индустриално инженерство“, след това като докторант в ТУ-София, като компетентен инженер, който може да се учи от по- възрастните и да учи по-младите. Да работя и да се развивам в България.
4. Бихте ли препоръчали на младите хора, които търсят висше образование, ТУ–София, Факултет за английско инженерно обучение, Факултет по транспорта?
ФАИО е прекрасен факултет, а деканът на факултета проф. Ташо Ташев е много топъл и отзивчив човек. Винаги разговаря със студентите, приема ги в кабинета си и ги насърчава да участват в международни програми и стажове. Той е координатор за ТУ-София по проекта на ЕС „Еразъм +“ за студентска мобилност. Лекционните курсове са разнообразни и може много да се научи. Много ми харесват преподавателите. Ръководителят на дипломната ми работа доц. Димо Стоилов е страхотен човек, от него научих много при проектирането на дипломната ми работа. Факултетът по транспорт е също много добър факултет. Препоръчвам го! Получава се много добро базово инженерно образование. Трудно е, но точно това кове човека и го прави уверен в себе си и резултата си. Много трябва да се набляга на самоподготовката и ученето вкъщи."
Илиян Кордев
студент 1 курс
Специалност: „Информатика и софтуерни науки“
Факултет по приложна математика и информатика
1. Защо избрахте да продължите образованието си в ТУ-София?
Завърших средното си образование в Технологично училище "Електронни системи" към ТУ-София. След това прецених, че най-добрият избор за професионалното ми развитие е да избера Факултета по математика и приложна информатика.
2. Виждате ли перспектива да продължите кариерното си развитие в ТУ-София?
Да. Бих искал да продължа развитието си в ТУ-София, както и да се занимавам с научно-изследователска дейност. Вече имам участие с публикация на международна конференция. В момента подготвям още един доклад за предстояща конференция.
3. Какво ще кажете на бъдещите си колеги от ТУ-София?
Бих ги посъветвал, освен да ходят на лекции и упражнения, да се възползват по най-добрия начин от ресурсите и възможностите, които университета предлага, като участие в национални и международни проекти, летни практики, научно-приложна дейност и участие в чуждестранен обмен по програмата „Еразъм+“.
Николай Маринов
студент 1 курс
Специалност: „Телекомуникации“
Факултет по телекомуникации
1. Какво Ви мотивира да се явите на толкова атрактивен конкурс-?
Всъщност явяването ми на националния кръг беше една доста голяма случайност, защото училището поддържа много добри отношения с учителката ми по английски. Аз обожавам този език, тя го знаеше и с нея сме работили по много различни проекти, свързани с английскиа и един ден тя дойде и ме попита дали бих искал да участвам в национално състезание по публично говорене на английски, като представител на моето училище . В началото доста се чудих дали да отида, дали да не отида, защото в крайна сметка ме беше малко срам от това да говоря пред публика. Но се реших. Казах: „Ще отида, ще го направя“. Подписах нужните документи, пратих кратко сбито съдържание на речта ми и на 1-ви април беше състезанието, без особено предварителна подготовка отидох, изнесох речта. Журито не изглеждаше нито твърде впечатлено, нито твърде безразлично към речта. Беше доста неутрално. И след като почнаха да обявяват победителите, 3-то място, 2-ро място си казах, че няма вече шанс. И след кратка реч на председателя на съюза на англоговорящите в България, от който съюз и се организира състезанието беше споменато моето име за първо място и аз бях в шок. И първата ми мисъл беше: „Отивам в Лондон“, защото за мен това беше много голяма мечта-да отида на Острова, която се сбъдна всъщност с това състезание.
2. Разкажете ни нещо повече за конкурса, на който се явихте
Състезанието се провежда в множество кръгове, а в България най-вече е национален кръг и след това световния, в който участват представители от над 50 страни, един от страна, който се провежда в Лондон. След моето участие на националния кръг поработих доста с председателя на съюза на англоговорящите в България, за да може да унифицираме начина, по който се избират представители от училищата и да работим за това публичното говорене да стане една дейност, която не се преподава, но учениците се запознават с нея в училища, а не просто се избират ти, ти, ти ще отидеш. Като съм ходил вече втора година в училища да правя уъркшопове и да показвам на децата какво могат да подобрят, как да се държат пред публика, някои малки трикове относно езика на тялото. Как да не им треперят краката и т.н. и т.н. Г;асът специално и устата е малко по-трудно, защото за колената си има трикове. За гласа специално-там няма. Ако трепери гласа е много трудно, просто човек трябва да си го владее сам, психически.Но самото състезание-националния кръг се изисква от участниците да изнесат реч-5 минути на предварително определена тема, на английски естествено. След която има 2 минути въпроси от жури и публика по съдържанието. Темите са общи за всички, но винаги се избират така, че да не са много широки. Моята година темата беше „Мирът не означава липса на война“. И имаше и на националното и на световното ниво, имаше хора, които интерпретираха текста по толкова различни начини. Някои я тълкуваха с горещи вълни, с оръжия, друго с, аз включително реших да говоря за войната между хората. Ние самите можем да комуникираме едни с други и да загърбим различията. И темите винаги са такива. На световния кръг, той е малко по-различен. От тези 52-ма човека се избират 6-ма, които да отидат на финалите. На квалификациите има 2 вида речи, пак 5 минутна по предварително зададена тема, по която може да се мисли и друга реч, тя се нарича „In Pronto“ реч, за която се дават 3 теми и 15 минути преди да излезе на подиума да говори и реално участникът има 15 минути да подготви 3 минутна реч, без да използва никаква помощ, никакви източници, единствено само английски речник и въображението си.
Но нещо, което на мен ми е много присърце за публичното говорене като цяло е, че разкрива начина на мислене, цветността защото една тема може да се тълкува от 3ма човека по 3 различни начини и съм виждал, защото съм бил жури в училището и на национално ниво подобни тълкувания, но не едни и същи, Колкото и хора да говорят по една и съща тема. Това е всъщност нещото за публичното говорене, за което винаги се вълнувам, когато знам, че ще чуя реч.
3. Какво ще кажете на бъдещите си колеги от ТУ-София?
Може би ще продължа наследството на преподавателката ми по български език в гимназията, защото тя смяташе, че от абсолютно всеки един човек, независимо с какво се занимава- с езици, с математика, с физика, с химия и независимо от професията, която той следва, той може да е активен гражданин на обществото и да изразява своето мнение по достоен начин и смятам, че това е много важно.
Независимо, че колегите от Технически университет наблягаме повече на математиката и на точните науки, дейности като публичното говорене не трябва да бъдат забравени и дебатирането също. Защото те развиват мислене и изразяване на мнение, което особено в България е много важно за нашето поколение, за да можем да променим статуквото и да създадем гражданско общество.
