С иновацията творците могат да вградят своеобразни "пръстови отпечатъци" и да защитят правата си
Още преди 35 години в Техническия университет учех компютърно зрение и невронни мрежи, казва зам. ректорът проф. Милена Лазарова, печелила със студентите си редица награди на глобални състезания, организирани от Microsoft и Intel
Срещаме се със зам.-ректора на Техническия университет - София, проф. Милена Лазарова в момент, когато около нея "жужи" цял рояк от ентусиазирани млади хора, жадни за синтезираните знания на един от най-добрите ни специалисти в сферата на изкуствения интелект и машинното обучение.
Причината не е само, че тя участва в над 20 изследователски проекта, съфинансирани от ЕС, и е ръководител на част от тях. Не само че е гласувано доверие да бъде рецензент на статии за изданията на Института на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) - най-голямата професионална организация в света на учени и технолози, фокусирани върху напредналите технологии, и в Journal Neural Computing and Applications. Самата тя години наред е печелила награди за най-добра статия на едни от елитните международни научни конференции CompSysTech и Computer Science.
Младежите винаги са около нея, защото тя върви с ореола на топментор, с който те стигат до финала на различни световни състезания на компании като Intel и Microsoft. Според нея всичко се крие в подготовката, която е получила преди 35 години в любимия си ТУ - София. Още през 1990 г. нейният ментор и по-късно научен ръководител проф. Гочо Гочев преподавал компютърно зрение. Именно той пали искрата в нея и още тогава тя се впуска в тази иновативна област. Макар от днешна гледна точка това да звучи изключително странно, но през 1996 г. Милена Лазарова, създава първата си невронна мрежа и то по трудния начин - без готови темплейти, без изработени от някой друг програми, които трябва да бъдат "сглобени", без удобни езици като Python. Тя програмира всичко със C++.
"Тогава нямаше данни, нямаше публикации, нямаше възможност да четеш каквото поискаш в интернет - разказва тя. - Работеше се здраво, нямаше ги сегашните улеснения, но това е истината за изкуствен интелект в ТУ - София, тук AI се преподаваше още през 90-те години. Дори компютърното зрение фигурира като предмет в дипломата ми. Разбира се, тогава използвахме традиционния подход, който е много различен от съвременния, защото едва наскоро се направи пробив със суперкомпютрите, способни да обработват големи обеми от данни, с графичните процесори."
Независимо от трудностите в миналото благодарение на научния си ръководител Милена Лазарова започва да работи по докторантурата си, посветена на изкуствения интелект, и първата задача е анализът на данни от сателитни изображения.
"Опитвахме се да разпознаваме и класифицираме данните на земната повърхност", спомня си тя. След няколкомесечно обучение в Университета в Твенте, Нидерландия, тя се отдава на работата със студентите и в онези далечни времена първото им предизвикателство е да разработят система за откриване на възникващи пожари, събирайки данни от сателити. "В момента тази задача е решена, но тогава стоеше на дневен ред - спомня си тя. - Самите студенти ме потърсиха с молба да им стана ментор. Точно тогава се развиваха паралелните изчисления, проектът ни бе одобрен и стигнахме до световните финали, а от "Майкрософт" ни поканиха в централата си в района на Сиатъл."
Успехът е такъв, че на следващата година при проф. Милена Лазарова идва нова група амбициозни студенти, твърдо решени да покажат възможностите си на глобално ниво. Отново получават награда, а след това още и още.
Днес тя и екипът от научната група "Наука за данните и киберсигурност" в рамките на проекта BG-RRP-2.004-0005 "Подобряване на научноизследователския капацитет и качество за международна разпознаваемост и устойчивост на ТУ - София" са вдъхновени от ново голямо предизвикателство. А то буквално опустошава демократичните общества, защото е свързано с дезинформацията, фейк изображенията и видеа.
С помощта на AI те се генерират лавинообразно и се превръщат в заплаха както за публичните личности, с чиито образи може да бъде злоупотребено, така и за обикновените хора, изложени на риск от измами, изнудване и разпространение на фалшива информация.
"Новите методи, които се разработват, комбинират няколко типа анализ, за да различат истинските кадри от изкуствено генерираните или от манипулираните чрез софтуер - отбелязва проф. Милена Лазарова. - Но освен това генерирането на уникални "пръстови отпечатъци" за видеоданните позволява проследяване на първоизточника на манипулацията и блокиране на неоторизирано съдържание."
Как може да стане всичко това и идва ли краят на кражбите с изкуствен интелект?
"За да разберем дали дадено изображение или видео е фейк, генериран с AI, използваме друг по-усъвършенстван модел, за да разберем как е станало това - посочва проф. Лазарова. - В едното изследване проучваме как да направим хибридни модели, защото все още не е сигурно, че AI е в състояние да разкрие фейк изображението от истинското."
Да, има софтуер за проверка на различни форми на плагиатство, но там все още точността е сравнително ниска, тъй като на глобално ниво се изливат милиарди в тази технология и моделите стават все по-изобретателни. "Затова ние се опитваме да създаваме по-силни защити - допълва проф. Лазарова. - Същото е и при изображенията. Моделите генерират все по-добри изображения, тоест алгоритъмът, който ще ги разпознава, трябва да е още по-напреднал, но освен това трябва да го комбинираме с други подходи, за да можем да му се доверим."
Това обаче не е лесна задача. От една страна, изкуственият интелект изисква много данни, а обучението и анализът отнемат време. "Решението може да е в традиционни техники за откриване на подозрителни участъци от изображението, към които да се насочат машините", обяснява концепцията проф. Милена Лазарова. Затова тя и колегите се фокусират върху откриването на лица, защото неправомерното им използване нарушава не само права, но е и грубо навлизане в личното пространство. "На този етап се концентрираме върху тях, макар че технологията може да се приложи за всяка част от изображението, включително при манипулирани данни от видеоигри - посочва тя. - За целта създаваме уникален пръстов отпечатък, от който става ясно кой е авторът и кога
го е публикувал. Тоест, когато това изображение се добави към фейк информация или се открадне за някаква друга цел, то ще съдържа уникалния знак и авторът ще може да си потърси правата."
Идеята е тази иновация да ограничи лавинообразно нарастващите спекулации с кадри и видеа, нарушаващи не само авторски права, а и репутациите на хора, с чиито лица се злоупотребява. Но независимо от това технологията ще е с много по-широко приложение, тъй като ще може да се прилага за текстове, данни, чувствителна информация и др.
На въпрос какво провокира ентусиазма, който видимо се пренася към студентите и докторантите, проф. Лазарова казва, че безкрайно обича работата си и ежедневния контакт с младите. "Влизам на лекция и забравям всичко - усмихва се тя. - Само фактът, че ги има, че са толкова търсещи и питащи, ме кара да продължавам да се развивам и да подтиквам и тях. Те са това, което движи светът напред. Дори не мога да изразя пълноценно колко много се гордея с нашите студенти."
Според нея идват все по-способни млади хора и все повече от тях избират да останат като преподаватели и изследователи в ТУ - София. "Понякога ги гледам и си мисля, че някога и аз можех да избера да отида в просперираща частна компания, но днес толкова се радвам, че съдбата ми се завъртя именно по този начин - допълва тя. - Не бих сменила работата си тук с никоя друга. Щастлива съм, че имам такъв късмет и съм точно в тази академична среда сред толкова чудесни колеги и млади таланти."
24chasa.bg
Още преди 35 години в Техническия университет учех компютърно зрение и невронни мрежи, казва зам. ректорът проф. Милена Лазарова, печелила със студентите си редица награди на глобални състезания, организирани от Microsoft и Intel
Срещаме се със зам.-ректора на Техническия университет - София, проф. Милена Лазарова в момент, когато около нея "жужи" цял рояк от ентусиазирани млади хора, жадни за синтезираните знания на един от най-добрите ни специалисти в сферата на изкуствения интелект и машинното обучение.
Причината не е само, че тя участва в над 20 изследователски проекта, съфинансирани от ЕС, и е ръководител на част от тях. Не само че е гласувано доверие да бъде рецензент на статии за изданията на Института на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) - най-голямата професионална организация в света на учени и технолози, фокусирани върху напредналите технологии, и в Journal Neural Computing and Applications. Самата тя години наред е печелила награди за най-добра статия на едни от елитните международни научни конференции CompSysTech и Computer Science.
Младежите винаги са около нея, защото тя върви с ореола на топментор, с който те стигат до финала на различни световни състезания на компании като Intel и Microsoft. Според нея всичко се крие в подготовката, която е получила преди 35 години в любимия си ТУ - София. Още през 1990 г. нейният ментор и по-късно научен ръководител проф. Гочо Гочев преподавал компютърно зрение. Именно той пали искрата в нея и още тогава тя се впуска в тази иновативна област. Макар от днешна гледна точка това да звучи изключително странно, но през 1996 г. Милена Лазарова, създава първата си невронна мрежа и то по трудния начин - без готови темплейти, без изработени от някой друг програми, които трябва да бъдат "сглобени", без удобни езици като Python. Тя програмира всичко със C++.
"Тогава нямаше данни, нямаше публикации, нямаше възможност да четеш каквото поискаш в интернет - разказва тя. - Работеше се здраво, нямаше ги сегашните улеснения, но това е истината за изкуствен интелект в ТУ - София, тук AI се преподаваше още през 90-те години. Дори компютърното зрение фигурира като предмет в дипломата ми. Разбира се, тогава използвахме традиционния подход, който е много различен от съвременния, защото едва наскоро се направи пробив със суперкомпютрите, способни да обработват големи обеми от данни, с графичните процесори."
Независимо от трудностите в миналото благодарение на научния си ръководител Милена Лазарова започва да работи по докторантурата си, посветена на изкуствения интелект, и първата задача е анализът на данни от сателитни изображения.
"Опитвахме се да разпознаваме и класифицираме данните на земната повърхност", спомня си тя. След няколкомесечно обучение в Университета в Твенте, Нидерландия, тя се отдава на работата със студентите и в онези далечни времена първото им предизвикателство е да разработят система за откриване на възникващи пожари, събирайки данни от сателити. "В момента тази задача е решена, но тогава стоеше на дневен ред - спомня си тя. - Самите студенти ме потърсиха с молба да им стана ментор. Точно тогава се развиваха паралелните изчисления, проектът ни бе одобрен и стигнахме до световните финали, а от "Майкрософт" ни поканиха в централата си в района на Сиатъл."
Успехът е такъв, че на следващата година при проф. Милена Лазарова идва нова група амбициозни студенти, твърдо решени да покажат възможностите си на глобално ниво. Отново получават награда, а след това още и още.
Днес тя и екипът от научната група "Наука за данните и киберсигурност" в рамките на проекта BG-RRP-2.004-0005 "Подобряване на научноизследователския капацитет и качество за международна разпознаваемост и устойчивост на ТУ - София" са вдъхновени от ново голямо предизвикателство. А то буквално опустошава демократичните общества, защото е свързано с дезинформацията, фейк изображенията и видеа.
С помощта на AI те се генерират лавинообразно и се превръщат в заплаха както за публичните личности, с чиито образи може да бъде злоупотребено, така и за обикновените хора, изложени на риск от измами, изнудване и разпространение на фалшива информация.
"Новите методи, които се разработват, комбинират няколко типа анализ, за да различат истинските кадри от изкуствено генерираните или от манипулираните чрез софтуер - отбелязва проф. Милена Лазарова. - Но освен това генерирането на уникални "пръстови отпечатъци" за видеоданните позволява проследяване на първоизточника на манипулацията и блокиране на неоторизирано съдържание."
Как може да стане всичко това и идва ли краят на кражбите с изкуствен интелект?
"За да разберем дали дадено изображение или видео е фейк, генериран с AI, използваме друг по-усъвършенстван модел, за да разберем как е станало това - посочва проф. Лазарова. - В едното изследване проучваме как да направим хибридни модели, защото все още не е сигурно, че AI е в състояние да разкрие фейк изображението от истинското."
Да, има софтуер за проверка на различни форми на плагиатство, но там все още точността е сравнително ниска, тъй като на глобално ниво се изливат милиарди в тази технология и моделите стават все по-изобретателни. "Затова ние се опитваме да създаваме по-силни защити - допълва проф. Лазарова. - Същото е и при изображенията. Моделите генерират все по-добри изображения, тоест алгоритъмът, който ще ги разпознава, трябва да е още по-напреднал, но освен това трябва да го комбинираме с други подходи, за да можем да му се доверим."
Това обаче не е лесна задача. От една страна, изкуственият интелект изисква много данни, а обучението и анализът отнемат време. "Решението може да е в традиционни техники за откриване на подозрителни участъци от изображението, към които да се насочат машините", обяснява концепцията проф. Милена Лазарова. Затова тя и колегите се фокусират върху откриването на лица, защото неправомерното им използване нарушава не само права, но е и грубо навлизане в личното пространство. "На този етап се концентрираме върху тях, макар че технологията може да се приложи за всяка част от изображението, включително при манипулирани данни от видеоигри - посочва тя. - За целта създаваме уникален пръстов отпечатък, от който става ясно кой е авторът и кога
го е публикувал. Тоест, когато това изображение се добави към фейк информация или се открадне за някаква друга цел, то ще съдържа уникалния знак и авторът ще може да си потърси правата."
Идеята е тази иновация да ограничи лавинообразно нарастващите спекулации с кадри и видеа, нарушаващи не само авторски права, а и репутациите на хора, с чиито лица се злоупотребява. Но независимо от това технологията ще е с много по-широко приложение, тъй като ще може да се прилага за текстове, данни, чувствителна информация и др.
На въпрос какво провокира ентусиазма, който видимо се пренася към студентите и докторантите, проф. Лазарова казва, че безкрайно обича работата си и ежедневния контакт с младите. "Влизам на лекция и забравям всичко - усмихва се тя. - Само фактът, че ги има, че са толкова търсещи и питащи, ме кара да продължавам да се развивам и да подтиквам и тях. Те са това, което движи светът напред. Дори не мога да изразя пълноценно колко много се гордея с нашите студенти."
Според нея идват все по-способни млади хора и все повече от тях избират да останат като преподаватели и изследователи в ТУ - София. "Понякога ги гледам и си мисля, че някога и аз можех да избера да отида в просперираща частна компания, но днес толкова се радвам, че съдбата ми се завъртя именно по този начин - допълва тя. - Не бих сменила работата си тук с никоя друга. Щастлива съм, че имам такъв късмет и съм точно в тази академична среда сред толкова чудесни колеги и млади таланти."
24chasa.bg
