Откъде излита новият български военен разузнавателен дрон "Терес"? От лабораториите на Техническия университет – филиал Пловдив. Умовете на най-добрите учени, преподаватели, докторанти и дори студенти от висшето учебно заведение са в основата на новото разузнавателно средство на българската армия. Според доцент д-р инж. Християн Панайотов (заместник директор на Техническия университет – филиал Пловдив) е логично точно в Пловдив да бъде създаден новият безпилотен самолет.
"Защото Пловдив има близо 60-годишна традиция в разработването и производството на военни безпилотни летателни апарати и ние продължаваме тази дейност. През последните десетина години създавахме реактивните мишени, а производството им бе във фирмата "Телесис", чийто управител е нашият колега главен асистент д-р Стоян Аврамов. Точно той формулира задачата: можем ли на базата на опита в нашата катедра "Транспортна и авиационна техника и технологии" да разработим безпилотен самолет от тактически тип за наблюдение и разузнаване. Отговорът ни беше: можем."
Качествата на "Терес"
Българският разузнавателен дрон по нищо не отстъпва на подобните летателни апарати, произведени в САЩ, Европа, Израел, Китай, Иран. Новият безпилотник има продължителност на полета до 5 часа, може да достигне височина 4500 метра, тежи около 50 кг., има разпереност на крилете 4 метра, снабден е с оборудване за наблюдение на земната и морската повърхност във видимия, инфрачервения и радио-дипазон. Двигателят е бензинов. Може да облита площ с радиус над 100 километра.
Стойността на сделката между Министерството на отбраната и сдружението на компаниите "Телесис" и "Контракс" е около 9 млн. лева без ДДС, като целта е за тези пари да се разработят и произведат общо 6 машини и наземни станции за управление и оборудване.
И все пак дали изборът на "Терес" не е емоционален, защото той е български? Доцент д-р Християн Панайотов дава категоричен отговор и на този въпрос: "Има достатъчно достъпна информация за сравнение. Заявката на Министерството на отбраната е направена чрез обществена поръчка. Параметрите на безпилотния самолет са публикувани, те не са секретни. Като съотношение цена/качество "Терес" е конкурентен, защото именно той спечели търга. Нещо повече, той бе приет без забележки и вече е на въоръжение. С една дума "Терес" е конкурентен. Той е избран не по емоционални съображения, защото е произведен от български фирми и разработен от български учени и специалисти.
Избран е, защото най-добре отговаря на нуждите на армията ни. "Терес" отговаря на изискванията и има най-добра цена." "Кръстникът" му е гл. ас. Стоян Аврамов. Терес е името на тракийски цар, но е и съкращение /от английски език/ - TElesys REeconnaissance and Surveillance , което в превод означава Телесис , разузнаване и наблюдение.
Накъде ще се развиват
Ако имаме възможност да вложим в безпилотните летателни апарати най-съвременни и доста скъпи сензори като камери, инфрачервени сензори, радари, радиоапаратура, навигационна апаратура, тогава ще имаме най-доброто в света. Но зависи от възможността на армията ни да задели толкова средства. Обикновено този тип скъпо оборудване могат да си го позволят богатите държави. Има обаче и ограничения при доставката на тези скъпи части.
Така че учените ни трябва със свои сили да намират конкурентни и ефективни решения. След като голяма част от цената на един безпилотен летателен апарат се формира от стойността на вложените в него сензори излиза, че държавите, които отделят повече средства винаги ще са по-напред.
Войната в Украйна обаче промени това схващане. България вече не изостава в съвременното дроностроене, защото все повече от висшите технологии стават ценово достъпни. Това, което виждаме в Украйна е, че с технологии, които са буквално ширпотреба, могат да се постигнат повече резултати, отколкото с утвърдените фирми, производители на военна техника. Виждаме, че в един момент военната продукция на тези утвърдени фирми се оказва неактуална, неадекватна на изискванията на съвременна война. Така че нищо не е загубено и не е "закон", че ако нямаме парите на по-богатите, няма да можем да постигнем висока бойна способност. България има учени, които са достатъчно запознати с технологиите на безпилотниците. Важно е държавата да ги подкрепя, за да реализират таланта си.
Може ли "Терес" да се използва за други цели
Отговорът на доцент д-р инж. Християн Панайотов е: "Да, разбира се. "Терес" има двойно предназначение – ако може да се използва за разузнаване и наблюдение, спокойно може да се ползва за търсене и спасяване. В момента е популярно да се закупува услуга, а не скъпа техника. Ако не използваш често безпилотния самолет той трудно ще се изплати, ще трябват поне 5-10 години, така че по-изгодно за масовия потребител е да плаща услуга, а не продукт."
focus-news.net
"Защото Пловдив има близо 60-годишна традиция в разработването и производството на военни безпилотни летателни апарати и ние продължаваме тази дейност. През последните десетина години създавахме реактивните мишени, а производството им бе във фирмата "Телесис", чийто управител е нашият колега главен асистент д-р Стоян Аврамов. Точно той формулира задачата: можем ли на базата на опита в нашата катедра "Транспортна и авиационна техника и технологии" да разработим безпилотен самолет от тактически тип за наблюдение и разузнаване. Отговорът ни беше: можем."
Качествата на "Терес"
Българският разузнавателен дрон по нищо не отстъпва на подобните летателни апарати, произведени в САЩ, Европа, Израел, Китай, Иран. Новият безпилотник има продължителност на полета до 5 часа, може да достигне височина 4500 метра, тежи около 50 кг., има разпереност на крилете 4 метра, снабден е с оборудване за наблюдение на земната и морската повърхност във видимия, инфрачервения и радио-дипазон. Двигателят е бензинов. Може да облита площ с радиус над 100 километра.
Стойността на сделката между Министерството на отбраната и сдружението на компаниите "Телесис" и "Контракс" е около 9 млн. лева без ДДС, като целта е за тези пари да се разработят и произведат общо 6 машини и наземни станции за управление и оборудване.
И все пак дали изборът на "Терес" не е емоционален, защото той е български? Доцент д-р Християн Панайотов дава категоричен отговор и на този въпрос: "Има достатъчно достъпна информация за сравнение. Заявката на Министерството на отбраната е направена чрез обществена поръчка. Параметрите на безпилотния самолет са публикувани, те не са секретни. Като съотношение цена/качество "Терес" е конкурентен, защото именно той спечели търга. Нещо повече, той бе приет без забележки и вече е на въоръжение. С една дума "Терес" е конкурентен. Той е избран не по емоционални съображения, защото е произведен от български фирми и разработен от български учени и специалисти.
Избран е, защото най-добре отговаря на нуждите на армията ни. "Терес" отговаря на изискванията и има най-добра цена." "Кръстникът" му е гл. ас. Стоян Аврамов. Терес е името на тракийски цар, но е и съкращение /от английски език/ - TElesys REeconnaissance and Surveillance , което в превод означава Телесис , разузнаване и наблюдение.
Накъде ще се развиват
Ако имаме възможност да вложим в безпилотните летателни апарати най-съвременни и доста скъпи сензори като камери, инфрачервени сензори, радари, радиоапаратура, навигационна апаратура, тогава ще имаме най-доброто в света. Но зависи от възможността на армията ни да задели толкова средства. Обикновено този тип скъпо оборудване могат да си го позволят богатите държави. Има обаче и ограничения при доставката на тези скъпи части.
Така че учените ни трябва със свои сили да намират конкурентни и ефективни решения. След като голяма част от цената на един безпилотен летателен апарат се формира от стойността на вложените в него сензори излиза, че държавите, които отделят повече средства винаги ще са по-напред.
Войната в Украйна обаче промени това схващане. България вече не изостава в съвременното дроностроене, защото все повече от висшите технологии стават ценово достъпни. Това, което виждаме в Украйна е, че с технологии, които са буквално ширпотреба, могат да се постигнат повече резултати, отколкото с утвърдените фирми, производители на военна техника. Виждаме, че в един момент военната продукция на тези утвърдени фирми се оказва неактуална, неадекватна на изискванията на съвременна война. Така че нищо не е загубено и не е "закон", че ако нямаме парите на по-богатите, няма да можем да постигнем висока бойна способност. България има учени, които са достатъчно запознати с технологиите на безпилотниците. Важно е държавата да ги подкрепя, за да реализират таланта си.
Може ли "Терес" да се използва за други цели
Отговорът на доцент д-р инж. Християн Панайотов е: "Да, разбира се. "Терес" има двойно предназначение – ако може да се използва за разузнаване и наблюдение, спокойно може да се ползва за търсене и спасяване. В момента е популярно да се закупува услуга, а не скъпа техника. Ако не използваш често безпилотния самолет той трудно ще се изплати, ще трябват поне 5-10 години, така че по-изгодно за масовия потребител е да плаща услуга, а не продукт."
focus-news.net
