Наши и чужди учени показаха впечатляващи резултати, които изстреляха университета напред в международните рейтингови класации. Холографска "телепортация", чипове, проучвания в Космоса, нови материали, които ще тласнат медицината и индустрията далеч напред в бъдещето, проекти за умни градове с минимална вреда за природата, иновативна пластинка за часовник, изпъстрена със сензори, проследяваща важни показатели в организма, миниустройство с размери на тостер, извършващо цялата работа на голяма лаборатория по секвениране на ДНК, създаване на дигитални близнаци на електроцентрали, умно управление на енергетиката, нови зелени технологии и подходи как студентите да възприемат и отстояват философията на кръговата икономика.
Това е само малка част от най-новите научни постижения, представени в навечерието на 24 май на 3-дневната годишна научна конференция "Подобряване на научноизследователския капацитет и качество за международна разпознаваемост и устойчивост на ТУ - София" в Пловдив.
Във форума участваха учени от Франция, Италия, Великобритания, Румъния, Португалия, Финландия, САЩ, Йордания, Косово, Индия и др. Всички те бяха част от научните групи по проектите на ТУ - София, финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Един от най-любопитните проекти бе този на групата на доц. д-р инж. Агата Манолова, насочен към холографската "телепортация".
"Представете си, че в тази реалност аз съм тук и държа чаша, но мога да бъда и в друга реалност и там също така да имам усещането, че в ръката ми е тази чаша", обясни гл. ас. д-р инж. Никол Христова.
"Идеята е да помогнем на хората да могат да участват в различни събития по света в реално време интерактивно и да взаимодействат със средата, да имат реални усещания - без да се местим физически от мястото, на което сме", обясни доц. Агата Манолова.
Затова в момента те изследват как текстурите на различни повърхности и материали се възприемат във виртуалния свят - за целта с помощта на свръхчувствителни сензори и технологии цялата визуална информация от реалния свят се прехвърля във визуалния.
Суперсложна задача, но младите учени в групата на доц. Манолова знаят каква е целта - да имаме аватари, подобни на тези от легендарния концерт на АББА, където техните движения и мимики бяха предварително записани. Разликата е, че при холографската "телепортация" или комуникация всичко това ще става в реално време и ще имаме конкретни усещания.
Можем да сме в едно пространство със събеседник от другия край на света, да разгледаме подробно детайл или продукт в неговия завод или склад в чужбина и да се убедим, че покупката си заслужава. Но с технологията ще можем да докоснем и усетим какво ли не - от динозавър през лунен реголит до скалите около пресушено езеро на Марс.
На конференцията групата на проф. Иво Илиев разказа за своето портативно устройство, което е около 1 квадратен сантиметър и прилича на миниатюрна пластинка. Ако го видим някъде около нас, със сигурност ще го подминем, но в това мъниче има толкова много наука и знания, че е трудно да си го представим.
Но много скоро това умно устройство ще е в състояние да ни прави изследвания, при това само чрез потта. Известно е, че нейното съдържание е подобно на това на кръвта, като разликата е, че там е в по-малки концентрации.
Също толкова любопитен бе и проектът на учените от групата на проф. д.н. Марин Маринов. На конференцията те разказаха как са създали устройство с размери на тостер, което върши работата на една добре оборудвана лаборатория, заредена със скъпи консумативи и обслужвана от висококвалифицирани специалисти.
Машината автоматизира най-трудоемките етапи от генетичните изследвания - разграждане на клетките в пробата, извличане на чиста ДНК/РНК, подготовка за последващ анализ. С него всеки ще може да си направи тест, защото просто се въвежда пробата, независимо дали е кръв, слюнка, фекална и др. и независимо че е с минимално количество ДНК.
В устройството тя се подготвя и размножава. След това се предава за секвениране и разчитане на информацията. Една иновация, която ще е изключително полезна за училищата, когато трябва бързо да се установи дадена зараза, за ферми, за да са наясно ветеринарите как да лекуват стадата, за мандри, за да следят качеството на продуктите, за военни учения и др.
В една от най-интересните научни групи в ТУ - София, която скоро ще революционизира медицината, участва индийският учен от Мумбай Хима Дийпти Ванкаялапати. Тя и колегите събират изображения, заснети с ядрено-магнитен резонанс, на пациенти.
"След това ги показваме на опитни лекари, онколози и те маркират туморните области - обясни Ванкаялапати пред "24 часа". - Ние приемаме това като основа. По този начин обучаваме нашия алгоритъм и след това го тестваме с нови данни за пациенти дали е точен." Заедно с това учените в групата работят с всички видове изображения на органи - една система, която ще е безценна за медиците, защото ще могат да се допитат до базата данни и да знаят дали има нещо притеснително в изображението.
Според Хима Дийпти Ванкаялапати с това обучение на модела по-бързо ще се идентифицират туморите и след това те ще се тестват целенасочено, без да се губи време. Но освен това групата създава и преносимо устройство, което ще събира данни, ще ги анализира и ще предупреждава дали болният от епилепсия скоро ще припадне, за да вземе мерки.
"Едно от направленията са формообразуващите инструменти за шприцване на пластмаси - обясни пред "24 часа" доц. д-р инж. Явор Софронов от групата на проф. Красимир Марчев от Northeastern University, Boston/MA. - До момента постигнахме покритие от типа на изкуствен диамант
(DLC) с 2,6 пъти по-нисък коефициент на триене. Тоест тънките пластмасови детайли лесно могат да се изваждат от шприцфомата, без да се счупят, и за производството им е необходим по-малко материал."
"Повишаваме и износоустойчивостта и топлопроводността на инструментите заради твърдото покритие от типа DLC, което досега се прави само в няколко страни от Западна Европа - добавя проф. д.н. Георги Тодоров от същата група. - В резултат на това
съкращаваме цикъла - произвеждат се повече детайли, с по-малко материал, за по-кратко време и с по-малко енергия, което повишава ефективността и намалява себестойността на продукцията."
Но освен за индустрията учените добавят сериозна стойност и в медицината. "Разработихме лазерно текстуриране върху титаниева сплав при импланти", обясни доц. Софронов. Тъй като кръвта е с високо съдържание на вода, тя ще се разпространява равномерно по повърхността, ще отлага клетки и така ще се подобри зарастването на имплантите. Създаваме условия имплантът да се "залепи", усмихва се Софронов.
В групата, ръководена от ректора на университета проф. д-р Георги Венков, "Дефиниране на показатели за устойчивост на висшите учебни заведения и разработване на методика за оценката им чрез провеждане на експериментални и моделни изследвания", учените са направили истински пробив в системата за закупуване на стоки и услуги по устойчив начин. Благодарение на усилията им вече всеки може да изисква търсените продукти да са устойчиви.
Тоест да могат да се рециклират, да имат втора употреба и да оставят минимален отпечатък в околната среда. Университетът споделя тази политика и с този индикатор наред с много други като научни приноси и публикации беше включен в престижната международна рейтингова класация QS Sustainability Ranking 2025.
За учените от групата е важно да променят ценностната система и начина на мислене на студентите и обществото и да покажат колко предмети от бита могат да бъдат рециклирани или да се открие тяхна нова употреба.
Един от най-забавните примери е, че екипът от лабораторията е трансформирал стар велоергометър и изхвърлени авточасти в нова система и всеки, който иска чаша топло кафе, трябва да върти по 19 минути педалите. Разбира се, това веселяшко начинание е само интересна илюстрация на всички проекти, по които групата работи в областта на индустрията и енергетиката.
Не по-малко интересен е и този, по който Александър Гегов от Университета в Портсмут е ангажиран с колегите си от ТУ - София - международната група създава системи с изкуствен интелект, които да бъдат разбираеми от потребителите и те да им имат доверие.
"Този тип препоръки са много важни за сфери, които са критични по отношение на сигурността, медицината, отбраната, транспорта и др., защото в тях, ако се допусне грешка, това може да доведе до сериозни последствия и загуба на човешки животи - коментира пред "24 часа" Гегов. - Един от примерите е в авиационната индустрия, когато може да възникне проблем заради факта, че автопилотът не дава обяснение или то може да е различно от това на пилота."
Страниците на вестника няма да са достатъчни, за да разкажем за всички пробиви на университета, но във встъпителното си слово проф. Лидия Гълъбова, зам.-ректор "Международна дейност и интеграция" и председател на Управителния комитет на проекта, загатна за някои от тях. "Конференцията проследява напредъка на стратегическите за университета научни направления и достигнатите резултати по отношение на някои направления като: привличане на чуждестранни изследователи, които да работят в Техническия университет - София; създаване на център за трансфер на знания и технологии и финансирането на иновационни проекти с потенциал за внедряване в практиката", обясни тя.
Проф. Гълъбова подчерта, че на конференцията се представят реалните научни резултати и потенциалът на изследователите, генериран от началото на проекта.
Неслучайно ТУ - София, вече притежава 77 патенти и полезни модели, които представляват около 90 процента от всички изобретения и полезни модели, създадени от български висши учебни заведения.
"По време на форума като основно направление се очерта е изкуственият интелект, представен в различни области: автоматика; електроника; енергетика; медицина, в концепцията за смартградовете; биоинженерството, зелените технологии, кръговата икономика и редица други - обясни проф. Гълъбова пред "24 часа". - Това е едно технологично развитие, което предефинира начина на работа в редица научни направления.
Виждаме колко успешна е симбиозата между изкуствения интелект в различни разработки и конкретните резултати."
24chasa.bg
Това е само малка част от най-новите научни постижения, представени в навечерието на 24 май на 3-дневната годишна научна конференция "Подобряване на научноизследователския капацитет и качество за международна разпознаваемост и устойчивост на ТУ - София" в Пловдив.
Във форума участваха учени от Франция, Италия, Великобритания, Румъния, Португалия, Финландия, САЩ, Йордания, Косово, Индия и др. Всички те бяха част от научните групи по проектите на ТУ - София, финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Един от най-любопитните проекти бе този на групата на доц. д-р инж. Агата Манолова, насочен към холографската "телепортация".
"Представете си, че в тази реалност аз съм тук и държа чаша, но мога да бъда и в друга реалност и там също така да имам усещането, че в ръката ми е тази чаша", обясни гл. ас. д-р инж. Никол Христова.
"Идеята е да помогнем на хората да могат да участват в различни събития по света в реално време интерактивно и да взаимодействат със средата, да имат реални усещания - без да се местим физически от мястото, на което сме", обясни доц. Агата Манолова.
Затова в момента те изследват как текстурите на различни повърхности и материали се възприемат във виртуалния свят - за целта с помощта на свръхчувствителни сензори и технологии цялата визуална информация от реалния свят се прехвърля във визуалния.
Суперсложна задача, но младите учени в групата на доц. Манолова знаят каква е целта - да имаме аватари, подобни на тези от легендарния концерт на АББА, където техните движения и мимики бяха предварително записани. Разликата е, че при холографската "телепортация" или комуникация всичко това ще става в реално време и ще имаме конкретни усещания.
Можем да сме в едно пространство със събеседник от другия край на света, да разгледаме подробно детайл или продукт в неговия завод или склад в чужбина и да се убедим, че покупката си заслужава. Но с технологията ще можем да докоснем и усетим какво ли не - от динозавър през лунен реголит до скалите около пресушено езеро на Марс.
На конференцията групата на проф. Иво Илиев разказа за своето портативно устройство, което е около 1 квадратен сантиметър и прилича на миниатюрна пластинка. Ако го видим някъде около нас, със сигурност ще го подминем, но в това мъниче има толкова много наука и знания, че е трудно да си го представим.
Но много скоро това умно устройство ще е в състояние да ни прави изследвания, при това само чрез потта. Известно е, че нейното съдържание е подобно на това на кръвта, като разликата е, че там е в по-малки концентрации.
Също толкова любопитен бе и проектът на учените от групата на проф. д.н. Марин Маринов. На конференцията те разказаха как са създали устройство с размери на тостер, което върши работата на една добре оборудвана лаборатория, заредена със скъпи консумативи и обслужвана от висококвалифицирани специалисти.
Машината автоматизира най-трудоемките етапи от генетичните изследвания - разграждане на клетките в пробата, извличане на чиста ДНК/РНК, подготовка за последващ анализ. С него всеки ще може да си направи тест, защото просто се въвежда пробата, независимо дали е кръв, слюнка, фекална и др. и независимо че е с минимално количество ДНК.
В устройството тя се подготвя и размножава. След това се предава за секвениране и разчитане на информацията. Една иновация, която ще е изключително полезна за училищата, когато трябва бързо да се установи дадена зараза, за ферми, за да са наясно ветеринарите как да лекуват стадата, за мандри, за да следят качеството на продуктите, за военни учения и др.
В една от най-интересните научни групи в ТУ - София, която скоро ще революционизира медицината, участва индийският учен от Мумбай Хима Дийпти Ванкаялапати. Тя и колегите събират изображения, заснети с ядрено-магнитен резонанс, на пациенти.
"След това ги показваме на опитни лекари, онколози и те маркират туморните области - обясни Ванкаялапати пред "24 часа". - Ние приемаме това като основа. По този начин обучаваме нашия алгоритъм и след това го тестваме с нови данни за пациенти дали е точен." Заедно с това учените в групата работят с всички видове изображения на органи - една система, която ще е безценна за медиците, защото ще могат да се допитат до базата данни и да знаят дали има нещо притеснително в изображението.
Според Хима Дийпти Ванкаялапати с това обучение на модела по-бързо ще се идентифицират туморите и след това те ще се тестват целенасочено, без да се губи време. Но освен това групата създава и преносимо устройство, което ще събира данни, ще ги анализира и ще предупреждава дали болният от епилепсия скоро ще припадне, за да вземе мерки.
"Едно от направленията са формообразуващите инструменти за шприцване на пластмаси - обясни пред "24 часа" доц. д-р инж. Явор Софронов от групата на проф. Красимир Марчев от Northeastern University, Boston/MA. - До момента постигнахме покритие от типа на изкуствен диамант
(DLC) с 2,6 пъти по-нисък коефициент на триене. Тоест тънките пластмасови детайли лесно могат да се изваждат от шприцфомата, без да се счупят, и за производството им е необходим по-малко материал."
"Повишаваме и износоустойчивостта и топлопроводността на инструментите заради твърдото покритие от типа DLC, което досега се прави само в няколко страни от Западна Европа - добавя проф. д.н. Георги Тодоров от същата група. - В резултат на това
съкращаваме цикъла - произвеждат се повече детайли, с по-малко материал, за по-кратко време и с по-малко енергия, което повишава ефективността и намалява себестойността на продукцията."
Но освен за индустрията учените добавят сериозна стойност и в медицината. "Разработихме лазерно текстуриране върху титаниева сплав при импланти", обясни доц. Софронов. Тъй като кръвта е с високо съдържание на вода, тя ще се разпространява равномерно по повърхността, ще отлага клетки и така ще се подобри зарастването на имплантите. Създаваме условия имплантът да се "залепи", усмихва се Софронов.
В групата, ръководена от ректора на университета проф. д-р Георги Венков, "Дефиниране на показатели за устойчивост на висшите учебни заведения и разработване на методика за оценката им чрез провеждане на експериментални и моделни изследвания", учените са направили истински пробив в системата за закупуване на стоки и услуги по устойчив начин. Благодарение на усилията им вече всеки може да изисква търсените продукти да са устойчиви.
Тоест да могат да се рециклират, да имат втора употреба и да оставят минимален отпечатък в околната среда. Университетът споделя тази политика и с този индикатор наред с много други като научни приноси и публикации беше включен в престижната международна рейтингова класация QS Sustainability Ranking 2025.
За учените от групата е важно да променят ценностната система и начина на мислене на студентите и обществото и да покажат колко предмети от бита могат да бъдат рециклирани или да се открие тяхна нова употреба.
Един от най-забавните примери е, че екипът от лабораторията е трансформирал стар велоергометър и изхвърлени авточасти в нова система и всеки, който иска чаша топло кафе, трябва да върти по 19 минути педалите. Разбира се, това веселяшко начинание е само интересна илюстрация на всички проекти, по които групата работи в областта на индустрията и енергетиката.
Не по-малко интересен е и този, по който Александър Гегов от Университета в Портсмут е ангажиран с колегите си от ТУ - София - международната група създава системи с изкуствен интелект, които да бъдат разбираеми от потребителите и те да им имат доверие.
"Този тип препоръки са много важни за сфери, които са критични по отношение на сигурността, медицината, отбраната, транспорта и др., защото в тях, ако се допусне грешка, това може да доведе до сериозни последствия и загуба на човешки животи - коментира пред "24 часа" Гегов. - Един от примерите е в авиационната индустрия, когато може да възникне проблем заради факта, че автопилотът не дава обяснение или то може да е различно от това на пилота."
Страниците на вестника няма да са достатъчни, за да разкажем за всички пробиви на университета, но във встъпителното си слово проф. Лидия Гълъбова, зам.-ректор "Международна дейност и интеграция" и председател на Управителния комитет на проекта, загатна за някои от тях. "Конференцията проследява напредъка на стратегическите за университета научни направления и достигнатите резултати по отношение на някои направления като: привличане на чуждестранни изследователи, които да работят в Техническия университет - София; създаване на център за трансфер на знания и технологии и финансирането на иновационни проекти с потенциал за внедряване в практиката", обясни тя.
Проф. Гълъбова подчерта, че на конференцията се представят реалните научни резултати и потенциалът на изследователите, генериран от началото на проекта.
Неслучайно ТУ - София, вече притежава 77 патенти и полезни модели, които представляват около 90 процента от всички изобретения и полезни модели, създадени от български висши учебни заведения.
"По време на форума като основно направление се очерта е изкуственият интелект, представен в различни области: автоматика; електроника; енергетика; медицина, в концепцията за смартградовете; биоинженерството, зелените технологии, кръговата икономика и редица други - обясни проф. Гълъбова пред "24 часа". - Това е едно технологично развитие, което предефинира начина на работа в редица научни направления.
Виждаме колко успешна е симбиозата между изкуствения интелект в различни разработки и конкретните резултати."
24chasa.bg
