След интервю в Mediapool на собственика на "Нуклеон Консултинг" Йордан Янков, който работи заедно с подписалите с правителството меморандум за зелена трансформация компании Gemcorp и IP3, относно проектите, които стоят зад този документ, се разрази задочен спор между него и проф. Христо Василев от Техническия университет (ТУ) в София, който оспори икономическата логика на описаните намерения. Според Василев такава няма, а Янков в право на отговор в Mediapool оспори неговите сметки и посочи, че инвеститорите ще дават оценка на проекта. Сега професорът отвръща на коментара на Янков. Mediapool публикува неговия "отговор на отговора", но няма да навлиза по-дълбоко в евентуалното продължаване на спора им. Проф. Василев посочва в новия си коментар, че в своите разчети е приел, че в предлагания от "Нуклеон" проект ще се използва енергия от фотоволтаици и от ТЕЦ с улавяне на СО2, чиято цена е 5.73 €/кг Н2 = 116 €/MWh. Енергията само от фотоволаици, както е посочил Янков, води до цена от 6.04 €/ кг Н2 = 123 €/ MWh. "Причината за оскъпяването на водорода във втория вариант е чувствителното намаляване на годишната използваемост на електрилизьора (средно под 7 часа/ден). Допълнително се инсталира инсталация за краткосрочно съхранение и компресиране на водород, която да осигури непрекъсната работа на системата за производство на метанол. Това води до увеличаване на инвестициите и енергийните разходи и оскъпява цената на водорода с около 12 €/ MWh", посочва преподавателят от ТУ-София. Той допълва, че неслучайно производителите на зелен водород избират райони, определени като най-слънчевите и най-ветровитите, тъй като този вид енергии се допълват и цената на водорода пада под 2 €/ кг Н2. Според него няма икономическа логика от производството на метанол с цена водорода над 6€/ кг Н2, при условие че на пазара има водород с цена 2€/ кг. Професорът също така смята, че проект за газификация на лигнитни въглища няма да получи положителна екооценка и посочва, че в ЕС няма такива инсталации и не се предвиждат. Той припомня, че Германия, Полша, Гърция и други държави от ЕС са решили да затварят лигнитните мини. Посочва още, че макар Германия да има 90-годишен опит в производството на различни продукти от въглища в това число и метанол, но не предвижда газификация на лигнитни въглища за производството на синтетичен газ, въпреки че в момента е изправена пред сериозни проблеми с веригата за доставки на природен газ. Според Василев това показва несъстоятелността на идеята за масивно производство на синтетичен газ на площадката на енергийния комплекс "Марица Изток" и "създаването на нереална надежда на миньорите е "опасна игра". Представителят на Техническия университет в София коментира отново, че не е представено какъв тип и мощности малки модулни реактори се предлагат и как ще е обезпечена работата им като персонал и доставки на свежо ядрено гориво, а в последствие и как ще се управляват радиоактивните отпадъци и т.н. той припомня, че има много процедури, които трябва да се извършат – като решение на правителството за нова ядрена мощност, изготвяне на екооценка, на технически проект и лицензиране и разрешителин за строеж на подобни реактори. Янков обаче вече отговори, че на този етап е прекалено рано да се навлиза в такива подробности и повече яснота може да има след като се изработи предпроектното проучване за проекта. Проф. Василев припомня, че след 2035 г. ще бъдат прилагани в глобалната електроенергетика системи, осигуряващи устойчивост при 100% зелена енергия, без да се използва ядрена енергия. Той цитира и прогнози на IRENA и IEA и други за това, че относителният дял на атомната енергия ще намалява постоянно, за да падне под 6.5% от световното електропроизводство през 2050 г. "Инвеститорите залагат на реалистични проекти, а не на утопични идеи!", завършва отговора си Христо Василев.
Вижте статията тук
Мediapool.bg, 14.04.2022 г.
