България е в добра позиция в тенденцията за развитие на микроелектрониката в Европа, смята преподавателят. Днес се очаква да станат ясни подробности по предложението за европейско законодателство за чиповете. Старият континент засега догонва глобалните лидери в производството на чипове. Досега известните планове са до 2030 година Европейският Съюз да създава 20% от чиповете в световен мащаб, а зад тази амбиция стоят инвестиции за 42 милиарда евро. Като бюджет и цел това е постижимо, смята доц. Георги Ангелов, ръководител на Катедра „Микроелектроника“ в Техническия университет в София, работи и в лаборатория за проектиране и дизайн на чипове. Индустрията в областта на микроелектрониката, или чиповете, е от порядъка на няколкостотин милиарда долара годишно, това е огромен бизнес, казва В Европа има отлив на производствени мощности – фабриките, където се произвеждат чиповете, отбелязва доц. Ангелов. „Наричат се „чисти стаи“. Стойността на една такава фабрика е от порядъка на няколко милиарда долара. Този тип производствени мощности се съсредоточават в Югоизточна Азия или в Америка. В Европа остава частта, свързана с проектирането, дизайна, разработването на технологии.“ При прекъсването на веригите за доставка, което наблюдаваме в последните две години заради пандемията, се оказва, че когато нямаш производствени мощности в рамките на Европа, това създава множество затруднения, коментира Георги Ангелов. По думите му „това е обосновката защо трябва да се мисли по отношение дори на законодателно регулиране на този тип бизнес.“ В Европа има мощности за производство, но те са на чуждестранни компании, уточнява преподавателят. Развойни центрове има в Белгия, Ирландия и Франция. Логично е да се затвори цикълът, подчертава доц. Ангелов. „Производствата, когато са извън рамките на Европа, това нарушава пълния цикъл за доставяне на готов продукт.“ Георги Ангелов е на мнение, че в момента у нас ядрото, свързано с микроелектрониката, съобразно мащаба ни като държава е добро. „България в момента се намира в добра позиция. В последните 20 години беше приоритет софтуерните науки. Тенденцията в следващите 30+ години – търсенето на електронно инженерство, в частност микро- и наноелектрониката, да надвиши като тренд софтуерните специалности.“ „Има ни, и то не сме пренебрежими. Не стъпваме на гола поляна“, обобщава Ангелов.
Вижте интервюто тук
БНР, 08.02.2022 г.
