10.04.2021 г.
Нова програма на Министерството на науката и образованието (МОН) за принудително пенсиониране на преподаватели предизвика смут в държавните университети, постави отново на дневен ред нерешения от години проблем с атестирането на академичния състав и предизвика опасения за недостиг на преподаватели, както и съмнения за възрастова дискриминация. Според предложението на министерството, публикувано за обществено обсъждане, 33-те държавни университета ще получат 4 млн. лв., с които да съкратят и платят обезщетения на 1000 пенсионирани преподаватели на възраст над 65 години. Програмата цели да оптимизира структурата на държавните висши училища и академичния състав, голям дял от който е в предпенсионна възраст. Общественото обсъждане ще продължи до 19 април, а програмата очаква одобрение от Министерския съвет до края на месеца, защото предвиденият срок за изпълнението й е от 1 май до 31 декември 2021 г. Поредна стъпка към подмладяване По Закона за висшето образование университетите пенсионират преподавателите си над 65 г. с възможност да удължат трудовите им договори до 68 г. От края на миналата година ректорите на висшите училища са ангажирани да съблюдават преподавателите на щат над 65 г. да не надвишават 5% от академичния състав. Това стана по силата на споразумение между МОН и ръководителите на Съвета на ректорите на висшите училища и синдикатите, с което и заплатите на преподавателите бяха увеличени. Министърът на образованието Красимир Вълчев е посочил в обосновка на предложението си за новата програма, че в някои университети учебните планове поддържат хорариум единствено, за да може даден преподавател да изкара до пенсия. "Поддържат се губещи специалности и губещи магистърски програми, за да изкара някой до пенсия. Това е системата, която служи на статуквото, а не на развитието", заяви той преди повече от година. Между възрастта и качествата Академичната общност е разделена в мнението си дали предложението ще подобри или влоши качеството на образованието и смята, че решението е другаде. И в момента ректорите са принудени да оптимизират състава на преподавателите чрез въвеждане на нови ставки, с удължения на договорите на гост-преподавателите и т.н., казва проф. Идилия Бачкова от Химико-технологичния университет в София. "Всички сме за това асистентите да получават високи заплати, но не на тази цена, защото нито е конкурентноспособно, нито адекватно на знанията на едните и на другите", каза тя пред "Дневник", визирайки споразумението от 2020 г., по силата на което тя е назначена като гост-преподавател с 800 лв. заплата, при положение че професорите на щат вземат 1600 лева. Пред "Дневник" зам.-деканът на Факултета по славянски филологии на СУ проф. Амелия Личева потвърди, че договорите на навършилите 65 г. хабилитирани преподаватели биват удължавани, а след това част от тях остават на хонорар и преподават най-вече в магистърските програми. Тя даде за пример проф. Симеон Хаджикосев, който е преподавал на хонорар до около 75-та си годишнина, и проф. Боян Биолчев, който все още води магистърски курсове. Според проф. Марко Тодоров, бивш ректор на Русенския университет и бивш министър на образованието, подмладяване на кадровия състав във висшите училища е нужно, но да бъдат съкращавани хора по формални критерии не е добро решение. "Ясно е, че когато човек навърши определена възраст, е редно да освободи място, но е редно хората с качества да бъдат съхранени и да им бъде дадена възможност да работят. Прилагането на формални критерии никога не съм считал, че е съобразно в този случай", коментира той пред "Дневник". По думите му проблемът е в системите за атестиране на преподаватели - оценките не са реални и преценката кой е качествен и кой не е, е почти невъзможна. "И затова вероятно МОН е решило да приложи този формален принцип и да каже "Тези, които са навършили определена възраст, навън". Не е правилен подход, докато МОН не изработи критерии, по които може да се оценява реално преподавателския състав", подчерта Тодоров. И според ректора на СУ проф. Анастас Герджиков проблемът е генерален и много по-дълбок - в атестирането на преподаватели. "Аз също смятам, че не възрастта трябва да бъде определяща, но това е проблем на Закона за висшето образование, който изисква пенсиониране на 65 г. с възможност за удължаване до 68 г. Според мен много по-правилно би било изобщо да няма възраст за пенсиониране и да има преподаватели и на 80 г., в случай че стават. Но също така да има такива изисквания за атестацията, че ако преподавателят не е добър, да бъде освободен и на 30 г., ако не става", коментира той. Има ли подготвени млади преподаватели. Проф. Бачкова посочи, че и в момента ХТУ страда от липса на качествени преподаватели с натрупан продължителен стаж, а биват пенсионирани преподаватели, които са нужни, защото имат достатъчно часове. По думите й по този начин ще останат оголени специалности и дисциплини, а ректорите ще бъдат принудени да хабилитират хора, които не са достатъчно добре подготвени. "Близо 40 г. съм преподавател, а заплатата ми е по-ниска от на асистентите. Не е лошо заплатите на асистентите да са високи, защото закъсваме за качествени преподаватели. Никой не остава - помагаме им да си направят докторантурата, и след това изчезват. В моето направление - "Информационни технологии", е абсурд да задържиш млад специалист. Бях и ръководител катедра и едва успявах да стабилизирам състава", каза Бачкова. Проф. Галина Николчева от ТУ-София определи проекта като конфронтация между поколенията, макар че практически няма сериозно да засегне учебното заведение. "В нашия университет, за да получиш удължение на трудовия договор, има много тежки изисквания - от това какви качества трябва да има съответния професор до публикации, цитирания - за да получи едни точки, които се гласуват през катедра, факултет и съвет на ректорите. Хората, които остават след пенсия, са качествени и са малко, около 5%," коментира тя пред "Дневник". По думите й е по-подходящо да се слеят например техническите университети - в София има 6 или 7 - те могат да станат факултети на един голям ТУ, както е по света, или да се слеят отделни факултети. Така ще се свие и администрацията, смята тя. Оголване при преподавателските кадри има и в момента, заяви пред "Дневник" деканът на Машинно-технологичния факултет на ТУ в София проф. Тодор Тодоров. "Доскоро беше невъзможно един млад асистент, който има и семейство, да започне работа със 600 лв. заплата. Сега увеличиха заплатите и въпреки това има възрастни преподаватели, които нямат шанс да намерят свои последователи. Например, един програмист може да започне работа с минимум 3 хил. лв. заплата, а тук му се предлагат 1300 лв. като асистент" посочи той. Отбеляза и огромното натоварване, защото първо трябва да направи бързо дисертация, да пише статии, да публикува, да поеме голяма част от преподаването в катедрите - всичко това, по думите му, прави професията непривлекателна, а повишаването на заплатите е крайно недостатъчно. Ограниченията по възраст са дискриминация. Според адвокат Силвия Петкова решението на Министерския съвет, въпреки че не представлява нормативен акт, има задължителна сила, защото произлиза от държавата. "Което означава, че преподавателите, които бъдат съкратени или "премахнати" биха могли да подадат жалба пред Комисията за защита от дискриминация, която е по-вероятно да установи такава, отколкото да отхвърли жалбите. В случай че ги отхвърли, смятам, че съвсем спокойно може да се потърси и защита пред Европейския съд по правата на човека, защото тази мярка нито е необходима, нито е пропорционална", коментира тя пред "Дневник". Според юриста обосновката в доклада на министъра е цинична, защото намеква, че преподавателите над 65-години нямат достатъчен капацитет, за да осигурят качество на образованието, нито да доведат до "поставяне на висшите училища в реална конкурентна среда на национално и международно равнище". По думите й стимулирането на професионалната мотивация на по-младия академичен състав не става чрез премахване на по-стария. "Тук даже не говорим за правна логика, говорим за обикновена житейска логика, че възлагаме повече работа за същите пари на някого и очакваме да го мотивираме. Ако по-възрастният преподавател работи по-добре от по-младия и има нужда от намаляване на академичния състав, то следва да се съкрати по-младият - това са законовите критерии", посочи Петкова. Какво мислят студентите. Студентката от СУ Стиляна Андреева не смята, че възрастните преподаватели трябва да бъдат освобождавани на база годините, тъй като това не влияе на умението им да бъдат добри учители. "Да, младите търсят интерактивни и иновативни методи, но препускат през лекциите и не наблягат на работата в час, а по-скоро на самостоятелната подготовка. Докато с по-възрастните обсъждаме и теми, които са извън пределите на университета и засягат реалния живот. Понякога им е по-трудно да се справят с технологиите, но успяват да се приспособят с малко помощ от наша страна", разказа тя пред "Дневник". "Не смятам че връзката преподавател - студент се губи, ако преподавателят е по-стар, даже напротив - това засилва мисловния процес на студента", каза петокурсникът в СУ Слави Кръстев пред "Дневник". На обратното мнение е неговата колега Йоанна Митева: "Смятам, че е редно да се даде път и на младите, които искат да се развиват в тази сфера, както и във всяка друга. Възрастните преподаватели със сигурност имат голям опит, изпитвам много топли чувства към тях, но идва момент, в който трябва да се отворят места и за по-младите и да им се даде шанс".
Вижте статията тук
Dnevnik.bg, 10.04.2021 г.
